Датата е 18 февруари 1873 година.
Мястото е „там близо край град София“.
В българската история има много трагични дати, много непрежалими загуби, но в народната памет се откроява именно този ден. Денят, в който Родината плаче под черното бесило на своя един Син, денят, в който гарванът грачи грозно и зловещо, а зимата пее зла песен.
Защото безбройни са борците, загинали за народна свобода, но нейният Апостол е един . Защото Левски не само умря за свободата на България , той и живя за нея. Посвети ѝ се изцяло.
Датата е 18 февруари. Годината е 2021.
Мястото е тук и сега.
Ние сме тези, от които зависи развоят на събитията. Ние сме тези, в името на които е саможертвата на Апостола за нашата свобода в „чиста и свята република”. Дължим му не само поклон и цвете пред паметната плоча , дължим му достойни дела.
Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.
Записвай в своето
тефтерче малко
отляво -
дадената дума вчера,
отдясно -
неизпълнената още,
отляво -
обещаваните стъпки,
отдясно -
ненаправените още,
отляво -
клетвата за подвиг,
отдясно -
подвига изпълнен,
и направи им сметката,
най-правата……
Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.
Ела и всичко запиши
на още ненаписан лист,
че трябва да са много
чисти сметките
и пътя, който ни роди,
да бъде като твоя чист.
Апостоле,
сега си нужен повече,
отколкото преди.
В проект "Пазители на българската памет" се включиха майки със своите деца, учител с ученик и вокална група "Детелини". Те прегърнаха идеята с цялото си сърце и с истинска трепет и желание показаха на своите деца какво означава да си Българин.
Ученици от 4 б клас с огромен ентусиазъм и вълнение рецитираха стихове посветени на Левски пред барелефа поставен на входа на училището. Със своето изпълнение те искат да ни напомнят, че делото на Апостола няма да бъде забравено, че Левски живее в мислите и сърцето на всеки един българин!
