Ще ви върнем назад във времето, когато нашето училище с гордост е носело името Първа прогимназия
„ Николаки Стоилов ”
Протокол № 12 / от 30.09. 1887г. е запазил имената на двамата будни старозагорци Никола Алтънков и Георги Бенев, внесли искането за откриване на ново училище. На свое заседание Старозагорската общината взема решение през следващата година в сградата на завещаното от Николаки Стоилов място в парцелите 16,17и 18 и по- точно в двуетажната сграда, намираща се в парцел 17, да бъде открито училище от първи до трети клас и същото да се именува по новому – прогимназия. През учебната 1888 / 1889г. новото училище отваря вратите и посреща първите си ученици. Откриването на Николакистоиловото училище е наложено от нуждата на децата от махала Акарджа от знания, но то става възможно благодарение високопатриотичния жест на родолюбивия българин Николаки Стоилов.
В началото то представлявало стара двуетажна паянтова сграда намираща се на ъгъла на улиците „Цар Симеон”, и „Колю Ганчев”. В южната част бил дворът, малък, разкален особено през есента.Около това място имало много ухаещи акации. На всеки етаж имало по 4 учебни стаи. Според други източници къщата е била едноетажна, над висока изба с прозорци до половината със железа, боядисана в мастилено син цвят, около прозорците с бяла боя,от вътрешната страна с голям двор .
Представлявала е един голям салон с 4 стаи, в които са учили четири отделения. Според други сградата била боядисана в жълт цвят, а над входа и имало надстройка- като арка, на което с големи букви било написано името на благодетеля на училището Николаки Стоилов.
През март 1900г. общината взема решение да се създаде фонд от наличните по завещание и дарение средства възлизащи до момента на 470 златни наполеона за изграждане на нова сграда за училище и осъществяване завещателната идея на Николаки Стоилов . Това става едва през 1928г., когато вследствие на земетресението паянтовите сгради на старото Николакистоиловото училище рухват. През учебната 1930 / 1931г. отваря врати новата сграда на Първа смесена прогимназия построена от „ДИПОЗЕ” / дирекция за пострадалите от земетресението./
Основният камък е положен на 13.03. 1930г. в присъствието на управата на града, цялото духовенство, гражданство и училищно настоятелство. / в-к „Дума” от 10.04.1930г.бр.289,стр. 1 и в-к „Зора” от 15.04.1930г. стр.2 ./ В основите на училището е била и вградена металическа кутия с подписите на цялото общинско ръководство
От 1931г. започва истинската история на Първа прогимназията „Николаки Стоилов”. Новата сграда привлича ученици и учители от Втора и Трета прогимназия и това налага обучението да се води на две смени. На първия етаж, върху южната стена на фоайето е била монтирана мраморна плоча с размери около 50-60см., върху която с издълбани бронзирани букви е било
написано, че сградата е била строена от „ДИПОЗЕ”, като се споменават и имената на проектанта архитект Желязко Рашев и на предприемача Христо Караиванов. Над главния вход на училището, високо над самия балкон имало голяма табела с текст: Първа прогимназия „Николаки Стоилов”
Прогимназията е имала добре уредени кабинети по химия и физика, по естествена история, по рисуване, а също така и гимнастически салон и кабинет по ръчен труд - дърводелство и картонажна за подвързване на учебници и книги. Набирали са се към 800-900 ученика, разпределени на около 15 и повече паралелки, от по над 40 ученика. От запазен протокол № 21 от юли 1932г. учениците са носели фуражка в син цвят с тъмночервена лента.
Сведения за празниците и традициите в училището.
Патронният празник на прогимназията, честван на 19.12. / Никулден / е един от най-интересните и обичани празници за учители и ученици. С протокол №1 от 29.01.1931г. на Старозагорското училищно настоятелство се взема решение гимназията да се именува „Николаки Стоилов”. Въз основа на това решение и въз основа на член 24. точка 26. от Правилника на народните основни училища учителския съвет решава патронния празник на училището да се чества на посочената по-горе дата.
В спомените на бивши учители четем, че на този ден учениците са манифестирали из улиците на града, заедно със знамето и музиката. На празника в двора на училището имало венци от зеленина. Непременно се играело хоро и то от всички. Понякога, когато снегът бил дълбок, всички влизали вътре и хорото се проточвало по целия коридор.Всички запявали заедно с играта.
Много вълнения е имало и за тържествата по случай 1 ноември – денят на народните будители, 24 май, края на учебната година. Изнасяли се хорови концерти, уреждали се големи изложби от рисунки, ръкоделия и предмети изработени в часовете дърводелство.
Културни прояви на училището:
- През учебната1930 /1931г. е сформиран ученически хор, ръководен от Тодор Пъндев- изнасяли се концерти в района за набиране на средства за бедните деца в Стара Загора.
- от 1935г. в училището има учителски струнен квартет в състав: Мара Митова, Тихомир Тилчев, Димитър Караджов – цигулка и Борис Фетваджиев- виоловчело.
- Училището има и смесен тригласен хор, който се ръководи от Иван Маджаров, а по-късно от Борис Фетваджиев
- През учебната 1938 / 1939г.са закупени инструменти за фанфарна музика, ръководена от Иван Маджаров. През 1942г. ученици и учители, сред които са Димо Мирков, Иван Маджаров и Марко Русев, заедно с музиката заминават за Битоля и Охрид, като носят подарък, знаме на прогимназията в Охрид.
- Сформирана била и театрална група - изнасяли се представления – като класическата пиеса „Ифигения в Таврида”, операта „Чудната хубавица”, оперетата „Царицата на цветята”, концертно рисуване.
Голяма роля в културния живот на училището имат и създадените дружества: - „Въздържателно”, Гимнастическо- „Юнак”- което си имало и чета с юнашка униформа, ръководена от учителя Стоилов, дейността на дружество „Червен кръст” се изразявала в изнасяне на здравни беседи, разпространяване на червенокръстки материали. „Туристическото дружество” е било към градското дружество на юношеския туристически съюз, имали униформа зелени ризи и често ходели на излети и екскурзии с учителя Тихомир Тилчев.
Първа прогимназия „Николаки Стоилов”просъществувала до 1950г.
През учебната 1950/ 1951г. в сградата се настанява Педагогическо училище „Георги Димитров” с директор Деньо Денев. В него постъпват завършилите Х клас на гимназиите. За нуждите на Педагогическото училище се открива образцово начално училище, което през 1954г. се преименува на Базово начално училище.
През лятото на 1959г.Базово начално училище се разделя на две – една част от учителския колектив и децата сформират Начално училище „Кирил Христов”, а останалата част – Базово основно училище.
През същата година се ликвидира Педагогическото училище и се създава Полувисшия институт за детски учители „Анастасия Тошева”. През 1986г. се обединява с Институт за усъвършенстване на учители и се създава нов институт за повишаване квалификацията на учителите/ИПКУ/.
От 1981г. училището продължава своята история като ЕСПУ „Васил Левски”
Базово начално училище, Базово основно училище , ЕСПУ, понастоящем СОУ „Васил Левски” са наследници на Първа смесена прогимназия.
Летописната книга отбелязва учебната 1964 / 1965г. с едно голямо събитие – за патрон на училището е определен апостола на свободата Васил Левски – име, което трябва да се носи само високо, гордо като знаме, като светиня.
Патрона на училището е сменен, но завета на дарителя завещал цялото си имущество за развитие на родната просвета завинаги остава:
„Да правиш добро и да не търсиш за него отплата”.
От 1994г. Педагогическия съвет решава да възстанови честването на Деня на дарителя – Никулден, който отново се превръща в училищен празник.
/ изготвена от учениците на СИП „История и цивилизация” /